Никой не може да избира родителите си. Нито живота, който

 Никой не може да избира родителите си. Нито живота, който те могат да ни дадат. Важното е да ни обсипят с обич, всичко друго е без значение. Защото когато децата пораснат, няма да питат какъв брой таблета са им подарили, а какъв брой време са им отделили. Дали са били обичани. Ако възпитанието беше лесна работа, на доста хора нямаше да им липсват първите седем години. И това да им оставя отпечатък за цялостен живот.
Ако всеотдайността беше присъща на всички майки, доста от тях след години нямаше да съжаляват, че са пренебрегвали децата си. Но тогава към този момент е късно, тъй като към този момент нямат такава потребност от тях. Ако единствено знаехме по какъв начин да отглеждаме децата си, в случай че имаше рецепта, която да ги направи щастливи... Но написана такава няма. Всяка майка я усеща със сърцето си. А сърцата на децата - в случай че знаехме единствено по какъв начин копнеят за милувки, за прочетена приказка... И в случай че знаехме единствено каква ненавист се пробужда след години в тези, които са били засегнати и отблъснати. Наръчник за тези връзки няма. Говорим непрестанно за отговорно родителство, а в това време всеки месец 86 майки изоставят децата си на грижата на страната. Причините - тривиални. Нежелание да се грижат за тях или липса на пари. И още веднъж си споделяме, че не е редно да съдим, с цел да не ни съдят и нас. Но докога? Докога ще сме толерантни, когато става дума за бъдещето на децата. Защото животът е необичайно нещо. Едни считат едно бебе за задължение и го захвърлят с лека ръка, а други 200 000 двойки у нас копнеят и се молят всеки ден за този подарък. Най-голямото им предпочитание е да чуят детски рев. Защото даже да не са заможни, са склонни да дадат обич. Защото децата не са просто стока, която можеш да върнеш в магазина. Жалко е, че доста хора не го осъзнават. Изоставят ги до контейнери, до детски площадки, сякаш с вярата, че някой ще ги откри и ще им обезпечи по-добър живот. Най-доброто опрощение. Дори за пред съвестта ни. Защото никой не споделя, че е елементарно да отгледаш и възпиташ едно малко дребосъче, да го изградиш като персона, да му предадеш полезности. И вместо да се изправиш очи в очи с компликациите и да се бориш да задържиш това благополучие, ти просто решаваш да се избавиш от него. Други пък ги раждат като че ли на кг, с единствената концепция, че носят приход. Непълнолетните родилки пък са скочили двойно за няколко години. Все трендове в обществото ни, само че отрицателни. Странно нещо е животът, нали! И чак ти става болно - от бездушието, от безразсъдството, от егоизма даже. Защото като че ли към този момент никой не желае да се раздели със свободата си. Нали тя ще се размени с безсънни нощи, задължения, разходки в парка вместо нощни клубове. Но никой не избира родителите си. Странно нещо е животът, нали!